Home Лайфстайл Дом и семейство Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта!

2 min read
0
0
21
Баба Марта

Първи март е празникът на Баба Марта – образ от традиционния български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. Мартеница, мърцишор, мартис: мартеницата не е само българска традиция. Разпространена е също в Румъния, Северна Гърция и Молдова.

loading...

Според фолклорните ни представи Баба Марта е сърдита старица, лесно меняща настроението си, което се изразява в променливото мартенско време – от хубаво към лошо и обратно.

Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата, устойчивостта и здравината. По-късно започва да се възприема и като символ на чистота, невинност, непорочност.

Червеното пък е женското начало и здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Червеният цвят предпазва от уроки, белият носи здраве и щастие.

Усукването на двата цвята заедно, символизира онова, което дава живот и подпомага развитието на живота. Мартениците предпазват къщата от злини, а хората – от болежки, уроки. Те предвещават дълъг живот, здраве и сила.

Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Може да се свалят и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Имайте предвид, че мартеничките никога не трябва да се хвърлят, защото се вярва, че така човек изхвърля и късмета си.

Историите, свързани с Баба Марта са многобройни.

Най-известната легенда е свързана с името на хан Аспарух.

Когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омаяни от мястото и решили да се установят тук.

След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат.

Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

Според друга легенда първата мартеница е дело на жената на хан Аспарух – Ахинора. Това се случило през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка усукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов. Птичката дълго пътувала, конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.

Според едно от народните предания пък Баба Марта е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита.

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другия – голям Сечко.

От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.

Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.

– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът, стар стария.

Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.

– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!

Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.

Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Така останал и до днес обичаят да се правят мартеници, за да е радостна, доволна и засмяна Баба Марта, да не се сърди и да носи само здраве и добрини на хората.

Честит Първи март! Бъдете бели и червени, румени и засмени!

Load More Related Articles

Check Also

Стефановден е!

27 декември църквата е отредила за почит на свети Стефан – един от първите мъченици …