Home Лайфстайл Дом и семейство Сирни Заговезни е!

Сирни Заговезни е!

1 min read
0
0
99
Сирни Заговезни

На днешния ден православната църква отбелязва Сирни заговезни. В народния календар празникът е известен като Прошка или Поклади. Семейството се събира на вечеря, на която всеки иска прошка от другия за грешките или обидите през годината. После всички взаимно се помиряват и се прегръщат. Младите целуват ръка на възрастните си родители, на дядо и баба.

Празникът се чества седем седмици преди Великден и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите.

През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

По традиция всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

Практикува се и обред, наречен „оратници“, при който се палят факли от слама, а всеки стопанин завърта по една горяща главня около главата си, за да прогони бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

За трапезата на Заговезни задължително присъстват млечни и яйчени продукти. Приготвя се баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Това е и последният разрешен ден за консумация на животински продукти преди Пасха.

Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни Заговезни по-младите пък обикалят роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.

В рамките на християнската етика прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения“ от или на някого, а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо, акт на вътрешно пречистване и смирение, което се отнася не само конкретно към едно или друго конкретно явление, а спрямо всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено действие, извършено от друг човек, само по себе си не е прошка, но може и трябва да бъде част от нея.

Важно е да се отбележи, че актът на опрощението не изисква непременно покаяние или осъзнаване от страна на този, спрямо когото е отнесен. По време на разпъването, Иисус Христос се моли за своите мъчители: „Отче! Прости им, защото те не знаят какво правят“ (Лук. 23 – 34). Според християнската концепция опрощение можа да даде единствено Бог, но всеки един вярващ е длъжен да прощава въпреки, или по-скоро независимо от всичко.

Чудото на прошката се крие най-вече в това, че прощвайки, ние освобождаваме и самите себе си от яда и омразата. Колкото и сложно да звучи – всъщност е просто. Прошката не е пренебрегване на личните принципи и изневеряване на личната позиция. За да простиш само трябва да се поставиш на мястото на другия, да погледнеш истината през неговите очи. И все пак, за да се даде прошка, тя първо трябва да бъде поискана.

Прошката се дава чистосърдечно и искрено. Тя не е временно потискане на раздразнението от определено поведение или думи, а абсолютно освобождаване от негативните нагласи, отдалечаване от лошия спомен. Нищо не обърква повече живота и не отключва болести и нервност, колкото омразата, угризенията, сплетните и обвиненията.

В църковния календар прошката се свързва с т.нар. „Неделя сиропустна“ – последния ден преди началото на Великия пост. Идеята е, че преди началото на този най-важен за християнството пост, човек трябва да е простил и да е получил прошка от ближните си.

Всъщност традицията, свързана със Сиропустната неделя е преди всичко знак – опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент.

Load More Related Articles

Check Also

Гергьовден е!

На 6 май българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец. В българс…