Home Рубрики Анализи Симеон Николов: Инцидентът в Азовско море – начало на сериозна операция или украинска авантюра

Симеон Николов: Инцидентът в Азовско море – начало на сериозна операция или украинска авантюра

1 min read
0
0
105
Симеон Николов

В поднасянето на новината и първите коментари за възникналия инцидент в Азовско море, довел до изостряне на руско–украинските отношения и реакции на ООН, ЕС и НАТО, има няколко съществени пропуска, които са предпоставка за волно или неволно изкривяване на оценките за ставащото:

Първо, инцидентите започнаха още през март т.г. с „арестуването” на руски кораб– петролния танкер „Механик Погодин“ в Херсон. Случаят се повтори с друг руски кораб. Т.е. украинската страна отдавна търси повод за предизвикване на такова напрежение. Интересно би било да се коментират причините и преследваните цели.

Второ, нарушаването на руски териториални води от три украински морски съдове на 25. ноември /неделя/ в 7.00 часа, не е случайна, а е подготвена провокация. Едно от доказателствата е в доклада на фондация Jamestown, в който се твърди, че доставянето на два кораба, съгласно разпореждане на президента Порошенко от септември т.г. трябва да има за цел да се провери как ще реагира Русия. Известно съмнение поражда и фактът, че двата катера принадлежат към командния флот на Украйна, а по–рано във ВМС се обсъждаше точно стратегия за използване на същия при евентуална атака срещу Черноморския флот.

Освен това, ако инцидентът не е провокация, то екипажите трябваше да отговорят на предупрежденията на руската гранична охрана в съответствие с международното морско право и да напуснат териториалните морски води, а не да предприемат опасни за гражданските съдове маневри. Тогава не би било необходимо да изпращат и допълнително два украински военни кораби „в подкрепа” на замесените в инцидента. Трето, ключов момент е съществуването на Договор за правния статут на Азовско море и Керченския пролив от 2003 год. между Русия и Украйна за съвместно използване и въвеждане на определени ограничения за плавателни съдове на трети страни.

Външната граница на териториалното море с ширина 12 мили се явява държавна граница на Руската федерация. Независимо дали се е случило или не анексирането на Крим, крайбрежието западно от линията Анапа–Краснодар–Таганрог е руско крайбрежие, за сведение на някои български телевизионни коментатори от 26. август. А влизането на кораби на трети държави изисква съгласието на двете страни.

Преминаването през Керченския пролив не е забранено, но след построяването на моста се провежда щателен контрол поради високата степен на риск. Публична тайна са многобройните заплахи от украински радикални среди, че той щял да бъде взривен, както и известните упреци на Киев към Русия за анексирането на Крим и изказванията на американския съветник на президента по национална сигурност Джон Болтън относно Керченския мост.

Целите, които преследва предизвикания инцидент са следните:

Първо, Украйна не крие желанието си да излезе от Договора за правния статут на Азовско море от 2003 г. след анексирането на Крим и построяването на моста.

Второ, това автоматично би означавало придобиване на право на кораби от страните на НАТО да влязат в Азовско море.

Трето, както изрично се споменава в цитирания по–горе доклад на фондация Jamestown, ще продължи изграждането на пристанището Бердянск в опорен пункт или военна база на украинското крайбрежие.

Четвърто, предизвиканата ескалация е логично продължение на отдавна очерталата се тенденция за превръщане на Азовско море в нова фронтова линия, каквито очаквания имаше и американската информационна агенция Stratfor.

Пето, изгоди от предизвиканата ситуация има най–вече президентът на Украйна Порошенко, както във външен, така и във вътрешен аспект:

– крайно ниският му рейтинг /6–7%/, го обрича на катастрофална загуба на предстоящите президентски избори. Силови действия дават възможност в условия на обявено „военно положение” да се справи с вътрешните си политически противници и да оправдае пред външните фактори това със заплахите от евентуален преврат;

– във външнополитически аспект президентът противопоставя на последните призиви на западноевропейските си партньори към изпълнение на Минските спорзумения отново „заплахата от Русия”, надявайки се не само на повече санкции срещу Москва, но и на икономическа и военна помощ.

Изключително рискова е не само създалата се в Азовско море ситуация, а и съвпадението й с други събития и действия на различни актьори на международната сцена:

Първо, в същия ден, 25.11.2018 г., но следобяд към 16,00 часа корабна група ва американските ВМС влезе в Средиземно море през Гибралтарския пролив. Преобладават десантните кораби. Превозва се батальон морска пехота от 2000 души.

Това напомня действията на ВМС на САЩ с много по–мощна морска групировка в Средиземно море в навечерието на събитията в Крим, което принуди тогава руската страна да потопи някои украински кораби за да предотврати достъпа но пристанището и да ускори референдума.

На 25. 11. 2018 г. и Великобритания заяви, че ще изпрати военен кораб в Черно море за да „гарантира корабоплаването”. Как ще се случи последното, не става ясно, като се има предвид съществуващия режим, международно правно обвързан с валиден договор между Русия и Украйна, както и ограниченото до 21 дни пребиваване в Черно море от конвенцията от Монтрьо.

В същия ден, 25. 11., късно вечерта започна масиран обстрел срещу жилищни квартали в самопроъзгласилата се Донецка народна република. Ако не е планирано, то е достатъчна само истерията в Киев, свързана с инцидента в Азовско море, за да се предизвикат разширяване на бойните действия в Източна Украйна и нови военни престъпления срещу цивилни граждани.

В провежданите учения на североизточния франг на НАТО руската страна продължава да вижда заплаха и това създава видимо напрежение в политиците в Кремъл. От 26.11. до 06.12. се провежда учението „Анаконда 18” в Полша, Литва, Латвия и Естония. Завърши най–голямото учение на НАТО „Единен тризъбец” също на североизточния фланг, но участниците /50 000 военни, 10 000 транспортни средства, 150 самолета и др/ все още не са се изтеглили напълно от районите на провеждането му. Прехвърлянето им за участие в него продължи от август до 25 октомври.

Второ, събитията в Сирия стигнаха до повратен момент. На 19/20. 11. Русия проведе военно учение в Средиземно море, по време на което отработи въпроси по откриване и преследване на вражески подводници. Това беше ясен знак, че няма да допусне сили на западната коалиция да се намесят в Сирия. Операцията срещу последната крепост на терористичните организации в Идлиб става неизбежна. Групировките обаче предприеха нападения с използване на химическо оръжие срещу квартали в Алепо на 24. 11. с цел не за първи път да прехвърлят вината върху сирийския режим. На 25. 11. министрите на отбраната на Русия и Турция проведоха разговор, но не изтече информация, дали той е бил във връзка с действията на бунтовниците, операцията в Идлиб, или с разрешенията, които Анкара дава на корабите от западноевропейските страни да преминават в Черно море. По време на събитията в Крим, Турция даде разрешение на американската корабна групировка, макар и да не се стигна до влизане в Черно море след предприетите от Русия мерки.

Новата стратегия на САЩ за запазване военно присъствие в Сирия, което внася риск от пряка конфронтация с руските въоръжени сили, съдържа както варианти за проваляне очевидния успех на Русия, режима на Ассад и Иран в борбата срещу тероризма, така и опции за притискане на Русия за отстъпки в Украйна, например по Донбас, за сметка на такива в Сирия, като например изтласкването на Иран. Откриване на ново огнище на напрежение в Черно море и Азовско море би могло да се използва като натиск срещу Москва. Същевременно, зелената светлина, която САЩ дадоха за Голям Израел с признаване на израелската анексия на Голанските възвишения, както и подкрепата на Саудитска Арабия и Обединени Арабски Емирства за изградят укрепена линия по стратегическия бряг на Червено море са действия в същата посока.

Реакцията на ЕС на събитията в Азовско море чрез говорителя си бе бърза и правилна, което означава, че в Брюксел ясно оценяват риска от една ескалация на напрежението. А фактът, че предупрежденията за „крайно въздържане” бяха отправени и към двете страни ясно показва, че не се вземат за чиста монета обясненията за „агресивен акт на Русия”. Същевременно моментът в ЕС като цяло налага изискването за европейска солидарност, което също влияе на възприетия тон на изявлението.

Изразеното очакване, че Русия ще възстанови свободата на преминаване в Керченския пролив, всъщност бе изпреварено от решението на Москва. Последното означава, че важният за Украйна транспорт на стоки няма да бъде засегнат, ако не изостри сама отново ситуацията. Разбира се, че позицията на ЕС по Крим и изграждането на Керченския мост не може да бъде променена на този етап и те ще се считат за нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Очакването на Брюксел обаче, Русия да спре проверките на плавателните съдове, няма как да бъде изпълнено, предвид на споменатите по–горе рискове и отправяни от украинската страна заплахи.

Подозрение предизвиква изявлението на Върховният представител на ЕС за външните работи Федерика Могерни още на 19 ноември за мерки срещу Русия в Азовско море, което е очевидно под украинско влияние и би могло да допринесе за предприетите самоуверени действия на Киев, довели до инцидента. Не е случайно, че някои търсят аналогия с авантюрата на Саакашвили срещу Южна Осетия на 7 срещу 8 август 2008 г.

Изявленията на министъра на външните работи на Украйна Павел Кримкин от рода „сега е война на Руската федерация срещу страната ни, но и извън нея” са силно преекспонирани и не спомагат за успокояване на напрежението. Никой не е обявявал война или извършнал военни действия срещу някого.

Още по–нереалистични са очакванията на президента Порошенко и заместник-министърът по въпросите за временно окупираните територии Георгий Тука за евентуална помощ от НАТО. Вярно е, че генералният секретар на алианса Столтенберг за разлика от ЕС обеща такава, тя се свежда обаче досега в обсъждане на ситуацията в комитета НАТО–Украйна. Освен, че не е член за да разчита на параграф 5 от Договора, Украйна би трябвало да е наясно, че нито алиансът, нито ЕС в момента са заинтересовани от военна намеса в нейна подкрепа, защото това би означавало начало на Трета световна война.

Реакцията на някои български телевизии, които започнаха новините си за тези събития на 26. 11. с изречението «Русия откри огън срещу три украински кораби. Съветът за сигурност на ООН се събира на заседание», без да отчитат истинските факти от вчерашния ден, да не говорим за някакво обяснение или анализ, е лош знак, че едва ли ще чуем от тях надеждна информация за по–нататъшното развитие на ситуацията.

За България всяко изостряне на средата за сигурност и особено на обстановката в Черно море, евентуални бойни действия, които биха превърнали българските пристанища Варна и Бургас в бази на партньорски военни кораби и цели на руски ракети, е крайно неприемлив вариант с изключително негативни последици във военно, икономическо и енергийно отношение. Засега на сайта на МВнР няма публикувана позиция по тези събития.

Load More Related Articles

Check Also

Как ще изглежда България утре?

Как си представяме България? Като страна с намаляващо население, която привидно спазва евр…