Home Рубрики Интервю с ... Джулието Киеза: 2020-а ще сложи началото на гигантски сътресения

Джулието Киеза: 2020-а ще сложи началото на гигантски сътресения

2 min read
0
0
151
Джулието Киеза

– Г-н Киеза, ако след унищожаването на Съветския съюз се говореше за „края на историята“, то сега е време да говорим за „края на света“. Чувства ли се нарастващото напрежение в Европа и в частност, в Италия?

loading...

– Разбира се, че се чувства. Макар, че сегашната ситуация не може да я наречем неочаквана, аз предвиждах, че напрежението ще нарасне във връзка с началото и развитието на хибридните войни. Но сега виждаме, че положението в света радикално се променя. И не е необходимо да бъдеш анализатор, за да разбереш, че световните структури в този вид, в който ги знаем, губят способността си да държат ситуацията под контрол. Човечеството не се подчинява на системите за контрол и това е видно с просто око. Сега всеки човек, всяка страна, всяка организация, реагира по своему, без да има представа за реалното положение на нещата и ситуацията като цяло. Мисля, че коронавирусът и всичко, свързано с него, няма да продължи дълго време. Но въпреки това, тази ситуация, която възникна сега, е коренно нова и в изключителна опасност е целия свят. Може би в бъдеще ще се появят други опасности и всяка наша стъпка ще бъде диктувана от тях. Но сега даже и ядрената война ще остане на втори план. Възможно е да има и други войни, които ще погубят човечеството, или най-малко човечеството в сегашния му вид и състояние. Но едно може да се каже с точност: през следващите 20 години на ХХI век именно тази „2020“ ще сложи началото на гигантски сътресения, които просто няма да могат да бъдат овладени, защото няма кой да го направи.

– Достатъчно ли се прави от правителствата на страните, за да се разреди напрежението? Има ли политици в Европа и в Италия, които биха могли да предприемат действия, за да изведат света от кризата?

– Проблемът е там, че самите правителства не са готови нито да действат в новите условия, нито пък да поемат отговорност. Самите те не знаят какво да правят. Аз виждам какво е поведението на италианското правителство и съдя по него. Нека да видим какво ще бъде в Германия и във Франция, ще могат ли да намерят там адекватни решения. Макар че е очевидно, че и те не са готови за това и нямат адекватни обяснения и решения. За един ден можеш да чуеш по пет-шест напълно противоречащи тълкувания на ситуацията, даже от страна на висшите ръководители на държавите. Кой приема решения? Въз основа на какви факти? Случващото се няма прецедент. Това е война, в която няма фронтова линия. Как можеш да се защитиш в такава ситуация?

Аз лично мисля, че това е оръжие. Дали тази ситуация възникна, след като бе използвано оръжие, или като резултат от чудовищен, много специфичен експеримент, е трудно да се каже. А ние не може да видим самото оръжие, няма следи от неговото използване. Или може би това е резултат от случайност. Не е изключено, вирусът без да е планирано, да е излязъл извън контрол и никой да не е искал това. Опасността и необичайността на ситуацията се състои в това, че подобен род разработки се правят в целия свят в пълна секретност. И в Америка, и в Израел, и в Русия, и в Китай. Едновременно се извършват десетки хиляди изследвания. Представяте ли си мащаба? Колко човека се занимават с това, какви сили са задействани! Но при това не съществуват никакви действени международни инструменти, за да се контролира ситуацията, да се анализира случващото се. Никой няма възможност да провери кой и с какво се занимава, какви експерименти провежда, какви резултати получава.

Разликата между ядрената опасност и сега появилата се биологична и генетична опасност е в това, че борещите се помежду си ядрени държави повече или по-малко знаят възможностите на противника. Колко ракети има Америка, колко има Русия, тоест мащаба на опасността така или иначе е определен. А в така създалата се ситуация никой не може да прецени мащаба на опасността. Трудно можеш да определиш къде се намира противника, има ли начини за защита, колко време е необходимо за да бъдеш в безопасност. Ако ние не започнем да мислим сериозно за състоянието на света и тази ситуация продължи, то много бързо тя ще стане абсолютно неконтролируема и ще предизвика гигантска катастрофа. Тогава това ще бъде просто една нова глава в историята на човечеството, качествено друго състояние на света и на хората в него. Мисля, че именно този момент преживяваме днес. Ако ние заедно, в целия свят, не започнем разработването на система за обща сигурност, няма да е възможно да предвидим бъдещето си, то е много мъгляво.

– Може би във връзка с това в бившите републики на СССР нараства носталгията по онези времена, когато хората бяха сигурни в утрешния ден, когато не бяха подложени на опасности от всички страни.

– Не знам доколко реално са разпространени тези настроения. Разбира се, че има носталгия. Но политическото ниво на страните от европейския Изток е толкова ниско, че те едва ли могат да управляват политически процеси от такъв мащаб. Неотдавна бях в Румъния. Там правителството съществува само формално. А реално кой управлява Румъния? НАТО. Кой управлява Полша? Поляците, но под диктовката на американците. Кой управлява балтийските държави? Американците. Тези страни нямат социални структури, способни да организират поведението на своите граждани. Практически, населението на тези държави напълно е манипулирано.

В нашата преса беше публикувана аналитична статия за това как хората в Италия биха могли да реагират на едни или други събития, ако съществуват реални политически партии, каквито имаше, например, до момента на падането на берлинската стена. По това време все още съществуваха независими политически структури. Имаше социалдемократична, либерална и комунистическа партии. Някои от тях бяха големи, някои по-малки, но въпреки това, те организираха населението. Тоест имаше една маса от хора, които действаха не според заповедите на правителството, а по убеждения, в състава на групи от съмишленици, по идейни убеждения.

Комунистическата партия на Италия беше най-голямата компартия в западните държави. Тя възпитаваше милиони хора. И в кризисни ситуации можеше да управлява част от населението, да помага, да сплотява хората, които вярват на своите лидери. Сега всички тези структури, даже профсъюзите изчезнаха. Те, в качеството си на реална сила и авторитет, вече не съществуват. Резултатът от това е, че човек се оказва самотен пред кризата, защото единствената структура, която може да отговори на неговите въпроси в извънредни и опасни ситуации, е държавата. Но човек не може да получи от държавата никакъв конструктивен отговор, защото самата държава в този момент е структура, която не е способна да дава отговори, да подсказва как да действат хората пред предизвикателствата, които се умножават и усложняват.

Например, Италия има много добра система на държавно здравеопазване, може би една от най-развитите в Европа. Но медиците действат самостоятелно, изпреварващо, а указите на правителството идват постфактум и имат случаен характер. Първоначално, именно самата структура от медици определи своите действия и реши какво точно да прави в условията на разпространение на коронавируса. В определен смисъл тя успя да изработи мерки за защита. А иначе, наоколо е пустиня. Кой може в условията на едно разединено общество, да приеме решение да се върнем към социализма? Какви сили са способни въобще да мислят за това, да разработват ходове? Разбира се, че има носталгия. Но сили, които да въплътят носталгията в реалност няма. Станаха радикални промени в начина на живот на хората. Съществувалите преди структури изчезнаха и е невъзможно да бъдат създадени отново, дори в живота на следващото поколение.

– Парадоксът е, че в Сирия убиваха и убиват ежедневно огромен брой хора. Загинаха вече стотици хиляди. Но няма никакво вълнение, никакви викове на ужас от страна на световната общност, която сега е толкова обезпокоена от разрастването на епидемията на коронавируса.

– Това е психологически момент, когато войната се води в други, отдалечени страни, хората се чувстват в безопасност. А в ситуацията с епидемията вече има заплаха за всеки човек. Всеки разбира, че утре той самият може да се окаже в такава ситуация и това е напълно реално. В допълнение, всички медии говорят постоянно за това. Разбира се, това влияе на хората, на тяхното настроение и реакции. През последните дни на всички медии, вестници, списания, телевизионни и радиоканали им беше дадено указание да не говорят толкова много и толкова панически за коронавируса. Трябва хората да се успокоят. Защото психозата влияе върху степента на агресивност, а нагнетяването на напрежение води до всеобщ терор.

Телевизията свали забележимо нивото на напрежение. Води се пропагандна кампания, за да не нараства вълната от безпокойство, но тревогата вече проникна във всички сфери на живота. И макар че никой не мисли за предсрочни избори, ако ситуацията продължи да се влошава, нищо не може да бъде изключено. Салвини вече предлага да се създаде единно правителство на националното съгласие, в което да участват всички политически сили. Тоест управляващите елити да се обединят, за да се противопоставят на кризата и безредиците по улиците. Това също е нещо необичайно. Не изключвам, че един от възможните изходи може да бъде прекратяване на достъпа на населението до информация и усилване на контрола от страна на „силовите“ министерства.

– Как оценявате перспективите за запазване и развитие на единна Европа?

– Перспективите за запазване са много неясни. Ако признаците на кризата станат очевидни, то отношенията между европейските държави изцяло ще се променят. Всяка държава ще започне да търси собствен изход и да взема самостоятелни решения. Но колко време ще е нужно след това, за да се нормализира ситуацията, никой не знае и аз също не зная. Сега Европа е единна, силна структура с многомилиарден бюджет и десетки хиляди работещи служители в системата на европейските институции. Тя няма да изчезне, но рязко ще намалее възможността нейните служители да влияят на живота в отделните държави-членки на ЕС. А отслабването на Европа вече е сигурно. След това ще видим.

– Как влияят финансовите разногласия между старите и нови членове на ситуацията в ЕС?

– Интересен е фактът, че финансовата криза през ноември беше очаквана, защото ситуацията излезе извън рамките на икономическата и финансова система, за чието функциониране ние повече или по-малко сме осведомени. Беше очевидно, че има криза и тя се движи по определен алгоритъм. Но днес ситуацията с вируса променя самата същност на кризата. Защото кризата вече не е следствие от финансовата система, а е от друг свят, от съвършено друга област, не от финансовата. Този нов свят е светът на научните експерименти във вирусологията и нанотехнологиите. По-рано въпросът стоеше по следния начин: Как светът може да се защити от финансово-икономическата криза? А сега икономическата и финансова криза напълно е изместена от други причини, които нямат нищо общо с финансово-икономическите. Източникът на финансовата криза не е икономически, а биологичен. Това напълно променя самия подход към проблема.

Как може да се обезопасим? Без оглед на всички прогнози на водещите световни икономисти, на прогнозите на Европейската централна банка или на Федералния резерв на САЩ, кризата ще протича по друг начин, не така, както те прогнозират. Не така, както е било преди. Това ще бъде колапс на икономическите структури. Това ще бъде нещо сравнимо с избухването на ядрена война. Това ще доведе до гибелта на милиони хора, а може би и на милиарди. А икономическият въпрос ще остане на втори план. Все едно, че имаме компютър, който се е счупил. Започваме да го ремонтираме, но изведнъж спира електричеството. Как да го ремонтираме без електричество? Може компютърът и да не е повреден, но без електричество той няма как да работи. И тогава е нужен друг подход към нещата, друго измерение.

Може ли Европа да оздравее или ще изгражда финансовата си система отделно от останалия свят? Например, през тази година производството в Европа може да спадне с 5-6 процента. Милиони хора ще загубят работата си, цялата система на доставки ще бъде нарушена и всички финансови системи ще рухнат, в най-добрия случай до нула. И светът ще бъде друг. Просто един друг свят. Представете си сега, че туристическият поток в Рим спадне с 90 процента. Това вече ще бъде друг град. А нали в Рим засега няма вирус. Въпреки това ситуацията е такава, че даже там където все още няма вирус, има психоза.

– Днес повечето поклонници във Ватикана туристи ли са или вярващи?

– Днес повечето са вярващи. Но посещенията във Ватикана намаляха почти два пъти. В Милано влаковете и метрото пътуват абсолютно празни. Хората не пътуват с метрото и вероятно скоро то ще бъде затворено. Кой може в такива условия да живее и работи, как хората ще оцеляват? Представете си какво ще стане в Москва, ако затворят метрото. Помислете от каква величина трябва да бъде човек, за да може да ръководи град, ако всички основни структури в него престанат да функционират. А ние се намираме в предверието именно на този вариант. И ще бъдем свидетели на такива последствия, даже ако вирусът случайно е изпуснат от някоя лаборатория. А ако това става поради нечие политическо решение? Или пък е работа на човек или група хора, които са извън контрола на държавата? Но още по-лошо би било, ако такова решение е прието от някоя държава, която иска да унищожи по този начин своя главен конкурент или противник. Икономиката се намира в криза, а утре ситуацията ще бъде още по-лоша.

Ето правителството на Италия е приело решение да отдели 3.5 млрд. евро за подкрепа на предприятията, които са принудени да затворят. А икономическият съвет на ЕС разреши на Италия да наруши правилото за забрана на „държавната помощ“. Утре такива мерки ще бъдат необходими за Франция, след това за Германия и т.н. Накрая всички правила на ЕС няма да действат. Казват, че това ще бъде временно. Но какво означава „временно“? Нали ако кризата продължи, то утре и действието на това решение ще бъде удължено. Тогава цялата европейска пирамида ще започне да се разгражда.

– А доколко е целесъобразно при тези условия да се подкрепят санкциите срещу Русия, които според признанията на италианските предприемачи носят на икономиката на страната милиардни загуби?

– Решението за санкциите срещу Русия бе прието отдавна, то продължава вече пет години, но нищо не се променя. В сегашният момент този въпрос не е от първостепенно значение и той не се обсъжда. Ние се намираме в екстремни условия и ръководните елити не мислят за това. Сега вниманието е приковано към ситуацията в Сирия и какво ще стане между Русия и Турция, няма ли да има стълкновения. А за отмяната на санкциите не се говори.

– Колко далече може да стигне „десният завой“ във вътрешната политика на страните от ЕС, особено в Германия, Италия и Франция?

– А какво се разбира под понятието „десен завой“? В днешните условия „десен завой“ означава преход към авторитарна структура, която, за да запази макар и минимален ред, ще въведе комендантски час. И ако скоро ситуацията не се нормализира, следващата стъпка ще бъде именно комендантски час. При това повсеместно. А това означава затварянето на всички демократични институции.

Източник: Гласове

loading...
Load More Related Articles

Check Also

Васил Божков: България се управлява от хунта

България се управлява от хунта! Няма закони. Аз съм невинен. Трябва да се върна, но чакам …