Home Рубрики Коментарът на ... Ламбо какъвто го запомних

Ламбо какъвто го запомних

1 min read
0
0
73
Стефан Данаилов

Животът и съдбата ми отредиха да живея дълго време в един блок с най-популярния и най-обичан българин в края на 60-те и началото на 70-те години. Сигурно няма да повярвате, но звездата от „На всеки километър“ обитаваше по онова време малък апартамент от хол, кухня и спалня – сигурно около 65 квадрата. Иде реч за вход А в блок 15, който е на пресечката на улиците Гагарин и Шевченко в столичния квартал Изток. Аз и моите родители живеехме на втория етаж, а Ламбо на третия.

Всъщност, този апартамент бе на сестра му Росица. Тя и съпруга й Иван Кондов и сина им Ино живееха по-рано в същия дом. После братът и сестрата са направили някаква замяна и след време дойде Стефан с Мария, бившата съпруга на Вили Цанков и сина й от този брак Росен. Дали Ламбо е осиновил Росен, не мога да знам. Помня че през годинитe му казваше пред всички „бате Росене“.

Някъде през втората половина на 70-те години Стефан, Мария и Росен се махнаха от нашия блок. По-късно апартаментът бе купен от оръжейния бос Петър Манджуков

== == == ==

Виждали ли сте стълпотворения от почитатели, които жадуват за шанса да се докоснат до техния идол? Това по света е често явление. Но в комунистическа България бе прецедент, който хич, ама хич не се харесваше на властите. Все още нямам обяснение, как така сериалът „На всеки километър“, представящ партизанското движение в България, а във втората му част работата на нашите спецслужби, стана онзи културен и обществен феномен, който изпразваше цяла България от улиците по време на излъчването му. Явно сериалът е запълнил някаква празника, която е зеела в съзнанието на тогавашните българи. А това е филмът, който направи Стефан Данаилов истинска звезда.

Стотици са случаите на фенската любов, обсаждаща нашия блок в квартал Изток, на които съм бил свидетел. Един епизод е още в съзнанието ми. Беше зимно време. Навън киша и студ. По едно време по стълбището се разчу весела глъч. Отворих врата на нашия апартамент и се ококорих. Цял клас от някакво училище от провинцията бяха решили да засвидетелстват своята любов към майор Деянов. Ей така, без никакъв знак и покана около 40 ученика качваха стълбите към третия етаж, за да докоснат своя идол. Носеха му и подарък – модерните за времето тенджери под налягане. Чух след секунди бурния смях на Ламбо. Благодари от сърце на учениците. Нямаше как да покани такава голяма тумба на гости в малкия му апартамент. Направи един кратък етюд на стълбите със сцена от „На всеки километър“. Децата си тръгнаха с искри и сълзи на очите. Сигурно после с месеци са разказвали за срещата си техния идол от сериала.

На другия ден чистачката във входа набеди мен и един Краси от първия етаж че сме изкаляли стълбищата…

== == == ==

Сигурно сте чували, че Ламбо бе голям бохем. Няма нищо по-вярно от едно такова твърдение. У Данаилови бе денонощен купон. Митко Бомбата бе сред най-близките му приятели. Бяха с булка му почти през седмица на гости. Едно е, обаче, да обичаш живота. Съвсем друго е да твориш катадневно пиянски оргии. Ламбо знаеше къде е границата и никога не прекаляваше в това отношение.

А че той бе най-харесвания мъж в България, въобще не е нужно да отварям дума за това. Сигурно всички съпрузи по онова време биха простили съгрешение с такъв красив, обаятелен и лъчезарен човек.

Ламбо бе визитната картична на нашия блок. Като трябваше да обяснявам на някое гадже как да ми дойде на гости, казвах скромно – нима не знаеш къде живее Стефан Данаилов?

Всяка поява на актьора предизвикваше у съседите малха суматоха. Не че не го виждахме почти всеки ден пред блока. Винаги спираше и се заприказваше весело с комшиите. Казваше на майка ми „мадам Танева“. Не чух да назове някоя съседка с „другарко“.

Ламбо стана един от първите собственици на появилия се се у нас навремето Фиат 124. Този модел след време стана прототип на съветските жигулита. Та този бял фиат, паркиран на тротоара между двата входа на блока винаги тръгваше на втора с мръсна газ. Ще кажете – Данаилов е бил гъзар. Не, нищо против. Той просто бе широко скроен човек, обичащ живота. И жените, разбира се.

== == == ==

Стефан бе заклет цесекар. Знаеше и моите червени пристрасния. След всеки кръг ме подкачаше закачливо – айде бе, Владе, бихме ли пак левскарите. Никога не свали червената фланелка – нито във хутбола, нито в политиката.

== == == ==

Ламбо бе до болка принципен човек. Не си сменяше позициите както някои правят с носните си кърпи. Бе комунист и комунист си отиде. Не си хвърли след десети ноември партийната книжка както мнозина негови колеги от артистичните и естрадните среди. Запази вярата си и прегърна идеите на соцпартията. Позитано 20 трябва да са му признателни. Той бе тази рекламна партийна икона, която съхрани имиджа на столетницата през годините

== == == ==

Не трябва да прекалявам с търпението и времето ви. Трудно ми е да разказвам за Ламбо с кратки форми. Някой ден пак още ще ви разкажа. Да изпратим този невероятен човек с аплосименти. Той ги заслужава…

Владимир Танев

Load More Related Articles

Check Also

100 точки по стоточковата Барни-Ръбъл скала

В предходната публикация качих творението на Барни Ръбъла за Независимия. Насладете се, то…