Home Рубрики Коментарът на ... Моите пропуснати командировки

Моите пропуснати командировки

1 min read
0
0
15
Любомир Кольовски

Така бих озаглавил своята бъдеща книга, ако не бях лентяй и мързеливец, който навремето се закле пред себе си, че никога няма да напише книга. А няма да напиша книга с това примамливо заглавие, защото не съм журналист, не съм институционализиран в държавна, обществена или частна медия, зад мен не стоят собственици, издатели, главни и по-малко главни редактори, които биха ме командировали например в Барселона, със задачата да се срещна с представителите на местната прокуратура и полиция и да ги питам какво става с разследването срещу Бойко Борисов, къщата на предполагаемата му любовница и подозренията за пране на 5 млн. евро. Няма да напиша книга с такова заглавие, защото не съм журналист и няма кой да ме прати в Белград, за да интервюирам Цветан Василев, който пък се изявява в медиите, като кани в хотела си само избрани от него журналисти. Няма да напиша книга със заглавие “Моите пропуснати командировки”, защото няма кой да ме командирова в ОАЕ, за да се видя и да си поговоря с Васил Божков извън продуцираните от самия него комюникета. Няма кой да ме командирова и до предполагаемия адрес на братя Галеви, въпреки, че аз имам какво да ги питам тия въображаеми братя, бегълци от българското правосъдие. И така нататък…

loading...

Някога, преди много години бях журналист, но тоя занаят тогава се практикуваше в едни по-други обстоятелства. Беше малко ограничен. Сега уж не е, но пак не е това, което би трябвало да бъде. Защото стотиците и хиляди разследващи журналисти не правят интервюта с прокурорите и полицаите в Барселона, не се занимават с Цветан Василев, не се интересуват от братята Галеви и дори не знаят и не им пука къде е и с какво се занимава в момента премиер-министърът на Република България. И нито един журналист не си намери спонсор , който да му плати разходите за една командировка до златна Прага, където се намира един затвор “Панкрац” и се говори, че някога сегашният премиер е пребивавал в това заведение за лишаване от свобода известно време, с известни обвинения и присъди. Сигурен съм, че в “Панкрац” има архив, документация, сведения, протоколи от разпити, показания и пр., но нито един български разследващ журналист не провери дали това е така, или не е така. В същото време обаче, българските разследващи (?!) журналисти с охота позволяват да се разпространяват какви ли не слухове, без да полагат никакви усилия за тяхното потвърждаване или опровергаване.

Това е положението с разследващата журналистика в Република България. Иначе аз бих могъл да продължа до безкрай с умозрителни заключения за общественото мнение, журналистиката и други такива неща, но това просто няма смисъл. Никакъв смисъл.

Любо КОЛЬОВСКИ, обикновен читател

Load More Related Articles

Check Also

Извади ли Бойко Борисов затъналия си рейтинг от дъното на три морета?

Той чака повече от три месеца съдията да свири фалшива дузпа и да се нареди на точката за …