Home Рубрики Коментарът на ... Мутрите продължават да ни завличат в пропастта

Мутрите продължават да ни завличат в пропастта

2 min read
0
0
15
Разруха

Старите престъпници се разцъкаха по позициите и представиха новото старо мутренско лице на властта като ново начало. Само че със стари к..ви, нов бардак не става. Държава също не става.

loading...

Тотал щетата Мариана сменя тотал щетата Ангелкова. А от физиономиите на някои от новоназначените министри Чезаре Ломброзо би придобил материал за още една книга по въпроса за престъпните черти, изразени чрез външността. И естествено, на върха на цялата торна купчина, като най-големият капут ди тути капути лежи Онуй. Самодоволен и нагъл, правещ всичко с пълното съзнание, че цялата власт е негова и ние, тулупите и нещастниците, не можем да направим нищо срещу него. Защото в него е силата, а силата се подчинява на правото само в теорията и приказките.

Светът вижда престъпниците и некадърниците в правителството и не се намесва с пълното съзнание, че това си е наш проблем. А ние заемаме място, което им трябва за други цели. След тринадесет века съществуване, България е на една крачка от пълната катастрофа, от която няма да може да се възстанови. Защото никой чужд поробител не може така да смачка националната идентичност и дух, както могат да го направят родните национални предатели.

Подиграват ни се в очите и ни обясняват, че не им пречим, като протестираме. Пречим им със самото си съществуване. Ние сме ценни не като народ за тях, а като матриЯл за доене на евтина работна ръка и пари. За всичко останало всяко бездомно куче има повече права и защитници от бедните български граждани.

И си спомням големият български поет Вапцаров, отричан от мафията, която май сега съжалява, че не може и нас да ни разстрелва по стрелбищата. Във „Вяра“, той пише:

„Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? —

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

Какво ще остане

от мене тогава? —

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право —

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.“

На нас ни отнеха вярата. Вярата в утрешния ден, в бъдещето и в това, че сме свободни граждани, които определят сами съдбата си. Убиха мечтите ни и ние повече не мечтаем за бъдещето на България. Прогониха децата ни и ние не намираме смисъл да продължаваме да се борим за Родината си. Убиха животните ни и ни принудиха да сме зависими дори за храната си. Убиха надеждата ни. И остана само тиня и кал, в която ни натикаха.

Тези дни решаваме дали ще имаме бъдеще и надежди. Другата възможност е да оставим майка България да бъде опозорена и убита пред безучастните очи на света.

Елена Гунчева

Load More Related Articles

Check Also

Кой раздели протеста

Интелигентни хора сте. Твърде първосигнално и прибързано е да кажете, че Отровното трио св…