За келепира и берекета на келешите

Любомир Кольовски

Нормално и много естествено заглъхва скандалът с апартаментите, асансьорите, терасите и други имоти, дето премиерът щеше да ги троши с един голям, много голям чук, тесла или друг инструмент, подходящ за телесните му габарити. Скандалът заглъхва. Или отглъхва? Или затихва? Има някакви етимологични, логически, семантични и дори фонетични прилики между заглъхва, отглъхва и затихва. Но придобитите имоти остават.

Може би един ден спомените, доказателствата и показанията, ако има такива, ще се настанят в кориците и томовете на поредното дело, което някой съд ще затвори с постановление, че престъпление няма и всичко е наред, законно е. Че и морално. Томовете ще събират прах до изтичане на тяхната давност. Берекет за сайбиите на имотите. Сеир за публиката, която наблюдава келешите, придобили тия имоти.

Ще кажете: какви думи само – сеир, келепир, берекет, келеши, сайбии. Не знам да има друг език на цивилизован народ, в който език да има толкова чуждици, наследство от някогашните му поробители. А всъщност става дума за делата на едни чапкъни.